с. Крушуна

Информацията в този сайт е предназначена както за тези, които вече са посетили Крушуна, Крушунските водопади и другите прекрасни кътчета в района, така и за тези, на които предстои да открият това място и да планират да го посетят.

Smiley face Освен описание на живописната природа на Крушунския район, тук ще намерите и интересни факти, свързани с природните забележителности, с историята на селото, ще научите какви възможности за забавления ви предлага то - даже и възможности за тиймбилдинг - и ще прочетете за новия минерален басейн в Крушуна и лечебните му свойства.

За посещението трябва да отделите най-малко 2-3 дни, за да можете да видите поне някои от главните забележителности и да се насладите на една истинска почивка в Крушуна. Затова трябва да резервирате нощувка или нощувки в къща за гости.

Къщите за гости в района предлагат както старинното очарование на типичната селска къща, така и всички удобства и необходимото за приятен престой с приятели или със семейството. Тук ще намерите информация за някои от къщите за гости в Крушуна, разположени в близост до Крушунските водопади и резервата „Маарата”.

Ще ви бъде от полза и информацията за транспорт - как да стигнете до Крушуна от Източна, Западна или Южна България, и къде да проверите за информация за удобни влакове или автобуси, както и какъв маршрут да следвате, ако пътувате със собствен транспорт. Ако обичате преходите пеша, ще можете да планирате преход от град Летница до Крушуна (разстоянието е 7 км), тъй като транспортните връзки между двете селища не са много редовни.

Освен за туристи и почитатели на природните забележителности, информацията в сайта може да бъде от полза за начинаещи и по-напреднали пещерняци.

Тези, които имат нужда от лечение с минерална вода, ще открият още една причина да посетят Крушуна и да се възползват от лековитата минерална вода в новооткрития басейн. Надяваме се, че даже жителите на село Крушуна и хората от региона ще научат нови неща, преглеждайки страниците на нашия сайт.

Бихме искали да ви представим село Крушуна, със само 436 жители, част от община Летница, област Ловеч, с възможно най-много информация, която да съдържа по нещо интересно за всеки, от туристи до предприемачи.

Знаете ли например, че близо до селото се намира първата фабрика в България за производство на катерачни страни, на фирмата Уолтопия?

Районът е известен с живописните Крушунски водопади.

А знаете ли, че в Средновековието там са обитавали исихасти и скалните ниши, които са им служили като обител, още пазят следи от този период?

Районът на село Крушуна е известен с най-късата екопътека, пътеката до водопадите, с няколко от най-дългите пещери в България – Бонинската пещера (2 754 м), пещерата Водопада (1999 м), Урушката маара (1 600 м), Горник (1 100 м); а също и с най-дългото пещерно езеро 800 м) – в Бонинската пещера.

Крушуна има древна история, наситена със събития. Твърди се, че някъде близо до останките от средновековния манастир е гробът на цар Иван Асен II, по чието време този манастир е бил построен.

Въпреки че водата е ледено студена през всички сезони, местният свещеник кръщава младенци във вира под водопада, вече няколко пъти.

Казват, че край Крушуна бродят души на монаси. Може би не могат да се откъснат от това прекрасно място.


Начало



История

Smiley face Село Крушуна има своята история, богата на събития, стремеж за постигане на образование за крушунските деца, тачене на църковните обреди и спазване на празниците.

Църквата в село КрушунаСпоменава се още в материалите на Търновската книжовна школа като средище на философска култура през Средновековието, и пази следи от периода на апогея на исихазма в България – килии в съседство с Крушунския водопад, в които са живели двама исихасти.

Посетителите могат да видят нишите, издълбани за иконата и за Библията, както и молитвената килия и спалното помещение. Входът на друга килия в близост до обителта е триъгълен – символ на триединството Отец – Син – Свети Дух. Куполовидните килии символизират небесния свод.

На територията на селото са съществували и два манастира, от които се пазят останки. Единият се е намирал близо до исихастката обител; смята се, че това са останки от средновековна църква, която се е намирала в подножието на останки от римска крепост. Другият, средновековен манастир, е бил построен по време на Иван Асен II и е бил разположен на височината над сегашната винарска изба. Тук са открити сребърни и медни монети, гроб на дете, но все още територията не е достатъчно проучена.

В края на XVII и началото на XVIII в. цели родове напуснали Крушуна, тъй като положението на населението при местния османски владетел било тежко. Завърнали се в родното място след Освобождението.

Църквата „Св. Архангел Михаил” е съградена благодарение на инициативен комитет, организиран през 1886 г. Остатъкът от материалите от средновековния манастир, част от които междувременно османците използвали за съграждане на джамия, сега послужил и за изграждането на църквата. Стенописите и иконите били дело на четката на тревненския зограф Васил Генков. Църквата била осветена на 21 ноември 1890 г. от търновския митрополит Климент. През 1912 г. били отлети две камбани, но по-малката била подарена на училището на 21 ноември – патронния празник на църквата. През 1938 г. било взето решение за ремонт на църквата и била построена нова камбанария.

Първото училище за нуждите на селото било отворено през 1882 г. в изоставена турска къща. Единствената му класна стая се оказала недостатъчно и през 1885 било построено ново училище с три класни стаи и двор. През 1901 г. било открито и вечерно училище. Първият местен учител бил Ганчо Поп Иванов, който основал и местното читалище през 1905 г., и местната кооперация. Читалищната библиотека бързо се увеличавала.

Свещеник Иван Токмаков, първият служител в новосъградената църква, по традиция трябвало да предостави дарение на своите енориарши. Той организирал съграждането на Попската чешма в подножието на римската крепост: с две корита с дължина по 2 метра, с по един чучур. Момите идвали до чешмата да пълнят менци, а крушунчани водели добитъка на водопой. По-късно в близост до тази чешма от два местни рода била съградена друга, подобна на Попската.

В миналото водата им била с постоянна температура, и се предполага, че това е била пещерна вода. Двете чешми съществували до 1980 година, когато пресъхнали при строежа на почивна станция в околността – били заринати; предполага се, че те са били заринати с коритата, и ако се положат необходимите усилия за изравянето им, чешмите могат да бъдат възстановени.

Празничният цикъл за крушунчани започвал и сега започва от 21 ноември, патронния празник на църквата „Св. Архангел Михаил”.

Празникът на птичето стадо бил празнуван на 2 януари и бил наричан Игнажден. На този ден крушунчани оставали у дома, избягвали да ходят в чужди домове.

Празнували Бъдни вечер, Коледа, Благовещение и другите празници, като спазвали традициите. За Великден празниците продължавали три дни. Боядисването на яйцата започвало в петък, тогава се месели и козунаците. Великденските празници започвали на поляната зад старите гробища. Люшвало се великденско хоро.

Песенното богатство на Крушуна, развивано в дългите зимни вечери, когато стопанките пеели за войводи от славното минало и момите редели песни за либето си, е живо и днес.


Начало



Галерия


Контакти






































Начало



Новини